Пакет от мерки за привличане и задържане на човешки капитал и създаване на условия за устойчиво семейно и репродуктивно поведение у нас

Цел:

Населението на България до 2050 г. да достигне 7,5 млн. души

Визия:

България е предпочитано място за живот, инвестиции, професионална реализация и създаване на семейство — страна, в която хората имат свободата и възможността да изграждат своето бъдеще и да бъдат щастливи.

Мисия:

Демографската политика да бъде едновременно най-важната задача на нацията, както и първостепенен бюджетен приоритет за държавата. 

I. ПРИВЛИЧАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ НА ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ

Мярка 1. Петгодишно данъчно облекчение за завръщащи се българи и специалисти

Предлага се петгодишно освобождаване от данък върху доходите за български граждани, лица с български произход и граждани на ЕС, които се завръщат и установяват реално в България след минимум две години в чужбина. Облекчението се ползва еднократно и при условия, гарантиращи действително пребиваване, трудова активност и принос към българската осигурителна система.

Мярка 2. Данъчно облекчение за млади хора, които живеят и работят в България

Предлага се прогресивно данъчно облекчение за първите пет години от трудовата реализация на младите хора: 100% през първата година, 75% през втората и третата и 50% през четвъртата и петата. Целта е да се насърчат професионалната реализация и икономическата самостоятелност на младите хора, включително на завръщащите се в страната.

Мярка 3. Публичен фонд за признаване на чуждестранни дипломи и квалификации

Създава се публичен фонд за покриване на разходи за превод и признаване на чуждестранни дипломи и квалификации на завръщащи се българи и чуждестранни специалисти. За професии с недостиг на кадри се предлага ускорена процедура до 30 дни, а за определени регулирани професии – автоматично признаване при приложими условия.

Мярка 4. Roadshow събития сред българските общности в чужбина за насърчаване на завръщането в България 

Предлага се ежегодна програма от международни кариерни форуми, организирани в партньорство между държавата, бизнеса и ДНК чрез експертизата на Bulgaria Wants You. Събитията ще свързват българските общности зад граница с конкретни възможности за работа и държавните стимули за завръщане, като предложеният публичен ресурс е 800 хил. евро годишно за 6–8 форума.

Мярка 5. Улесняване на установяването в България на хора с български произход

Предлагат се законодателни промени за улесняване на пребиваването и установяването в България на хора с български произход до второ поколение, които не притежават българско гражданство, включително достъп до данъчни стимули. Необходимо е и премахване на административните пречки пред процедурите за придобиване или възстановяване на българско гражданство, когато изисквани документи не могат да бъдат издадени в държавата на пребиваване.

II. СЕМЕЙНА ПОЛИТИКА И УСТОЙЧИВИ НИВА НА РАЖДАЕМОСТ

Мярка 6. Бебешка кутия за всяко новородено

Предлага се всяко новородено в България да получава универсален стартов пакет с основни продукти за първите месеци, информация за ранното детско развитие и достъп до здравни и психологически консултации. Мярката се предвижда чрез публично-частно партньорство с български производители и бизнес партньори, като се използва съществуващият опит на ДНК в подкрепата за семейства.

III. ПОЛИТИКИ ЗА ДЕМОГРАФСКА УСТОЙЧИВОСТ

Мярка 7. Национална програма за намаляване на сърдечно-съдовата смъртност

Предлага се национална програма за превенция, ранна диагностика и достъп до лечение на сърдечно-съдови заболявания с цел намаляване на преждевременната смъртност. Програмата следва да бъде подкрепена от дигитални известия през приложението „еЗдраве“, които да улесняват достъпа до профилактика и медицинска помощ.

Мярка 8. Здравен талон за психологическа подкрепа на деца и младежи

Предлага се въвеждането на талон, финансиран от НЗОК, който да покрива до 10 терапевтични сесии годишно при клиничен психолог или психотерапевт за дете или младеж с установена необходимост от специализирана подкрепа. Училищните психолози ще извършват първоначален скрининг и ще насочват към специалисти чрез защитена дигитална връзка между системите на образованието и здравеопазването.

IV. ПОДОБРЯВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО СЪЩЕСТВУВАЩИ МЕРКИ

Мярка 9. По-добра информираност за обезщетението при последователно раждане

Предлага се автоматично уведомяване на родителите за правото по чл. 49, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, което при определени условия позволява запазване на по-благоприятния размер на обезщетението при раждане на второ дете. Известията през електронните здравни канали и НОИ ще информират семействата своевременно за възможностите и условията за прилагане на тази мярка.

Мярка 10. Разширяване и дигитализиране на данъчното облекчение за млади семейства с ипотечен кредит

Предлага се размерът на признатата главница за данъчно облекчение за платени ипотечни лихви да се увеличава според броя на децата в семейството. Чрез служебен електронен обмен между банките и НАП данните за платените лихви ще се зареждат предварително в годишните данъчни декларации, така че семействата да ползват облекчението без допълнителна хартиена документация.

КАКВО ОЧАКВАМЕ:

Демографската политика има нужда от институционална реформа

България губи население, изпраща свои граждани в чужбина и разпределя значителен публичен ресурс, без да разполага с достатъчно ясен механизъм за оценка на ефективността му.

Проблемът не е само във финансирането, а в липсата на единно управление, координация между институциите и отчетност за постигнатите резултати.

Трите числа на демографския парадокс

−49 238 души — тенденциозен отрицателен прираст: това е разликата между 50 241 живородени деца и 99 479 починали.

42 държавни институции — ангажирани с разпределянето на средства за дейности, свързани с демографската политика, без координация и проследяване на резултатите.

946 милиона евро — приблизителният годишен публичен ресурс, насочван към свързани с демографията дейности. Необходимо е да се установи какъв ефект постигат тези средства върху раждаемостта, задържането на човешкия капитал и завръщането на българските граждани.

Зад тези числа стои необходимостта от нов подход: демографската политика да се управлява като национален приоритет с конкретни цели, единна отговорност и измерими резултати.

Отчитайки, че управлението на демографската политика през МТСП блокира потенциала на страната, тъй като социалното министерство по дефиниция администрира пасивни помощи за уязвими групи, а не икономически растеж и привличане на кадри, ДНК настоява за пълна промяна на институционалния модел и отправя следните 5 конкретни искания към правителството:

Седем приоритета за промяна

1. Пряка надминистерска координация от Заместник министър-председател

Обединяваща и изискваща отчетност структура над МФ, МЗ, МОН, МЕУ, МВнР и МТСП, която да извади демографската политика от тесния социален контекст и да я издигне до нивото на национална сигурност и икономически приоритет.

2. Дигитално аналитично звено за мониторинг към МС (съвместно с МФ)

Внедряване на единна система за проследяване в реално време как се разходват тези 1,85 млрд. лв. и какъв е техният реален демографски KPI (ключов показател за ефективност) и ROI (възвращаемост на инвестицията) спрямо родените деца и задържаните кадри.

3. Обвързване на демографското планиране с бюджетния процес

Годишните планове да се подготвят едва след изготвянето на реален отчет за постигнатите резултати от предходната година, като неефективните мерки се прекратяват своевременно преди приемането на държавния бюджет. (Позиция, за която изрично настоява и Националното сдружение на общините в България).

4. Задължителна оценка на демографското въздействие на нормативните актове

Всеки нов закон и наредба да подлежи на задължителен анализ за отражението му върху раждаемостта, задържането на младите хора и вътрешната миграция преди неговото приемане.

5. Премахване на дублиращото стратегическо планиране

Отпадане на изискваните отделни общински и областни демографски стратегии, които генерират единствено бюрокрация и административна тежест без реален резултат на терен.

6. По 1 млрд. евро годишно за три последователни години

Държавата да осигури по 1 млрд. евро годишно в продължение на три последователни години за целенасочени мерки.Средствата да се разпределят по предварително определени приоритети и конкретни мерки, с ясни показатели за ефективност, ежегодна оценка на резултатите и публична отчетност за изразходваните средства.

Финансирането задължително да бъде обвързано с резултати. Мерките, които не постигат целите си, следва да бъдат преразглеждани, променяни или прекратявани.

7. Комуникационна политика, която изгражда доверие в България

Начинът, по който България се представя пред собствените си граждани и пред света, влияе върху доверието в страната и нагласите за живот, работа, инвестиции и създаване на семейство.

Необходимо е да се разработи национална маркетингова стратегия за бранда „България“, която да определи 5–10 ключови сектора и конкурентни предимства, чрез които страната да се позиционира международно.

Изборът трябва да се основава на данни за конкурентоспособност, износ, инвестиции, иновации и потенциал за растеж. За всеки сектор да се определят целеви пазари, ключови аудитории и измерими цели.

Целта е България да изгради разпознаваем международен образ, който привлича инвестиции и човешки капитал и насърчава българските граждани да останат или да се завърнат.

Кой носи отговорност?

Всички мерки изискват единен механизъм за управление на надминистерско ниво. Необходим е конкретен орган, който да координира министерствата и другите институции, да проследява изпълнението, да оценява ефективността на публичните разходи и да носи отговорност за постигането на националните демографски цели.

Без такъв механизъм дори значителното финансиране рискува да остане разпределено между отделни програми, без достатъчно яснота за общия резултат.

Очакваме публичната позиция на министър-председателя, вицепремиерите и ресорните министри.

Демографската политика трябва да бъде национален приоритет с единно управление, целево финансиране, прозрачност и измерими резултати.

България заслужава дългосрочна политика, която обръща демографските тенденции чрез конкретни мерки, устойчиви инвестиции и измерими резултати.