Венелина Гочева: Съсредоточихме се в това да търсим нормали хора, които правят нормални неща

Венелина Гочева, главен редактор на в. "24 часа"

Аз искам да ви говоря за нормалността с два примера – единият е личен, а другият е свързан с един от участниците в събитието на BWY в Мюнхен.

Аз много рядко се появявам в телевизии и приемам покани. Но преди или след поредните избори се появих в една телевизия, дебатирайки с водещия този наш живот как да бъде нормален, както ние го искаме и си го представяме. И след това предаване ми се обадиха и ми писаха около 100-тина души. Това, което ме впечатли е, че 1/3 от тях ми писаха, че са впечатлени, че говоря нормално. И аз се запитах кога в България е станало интересно да се говори нормално. И очевидно това беше за мен едно от нещата, върху които се замислих. Защо медиите, които аз ръководя от толкова години имат този успех – защото ние се опитваме да правим някаква нормалност.

Един от вашите участници в събитието ви в Мюнхен, връщайки се ми каза, че много хора искат да се върнат в България. И то, не само заради заплатата, а за да живеят нормално – да имат нормална детска градина, нормално училище, да има нормални медии.

Готвейки се за това ваше събитие, моите колеги ми написаха, че за 32 години сме направили над 220 различни инициативи, няма да ги изреждам, ще кажа само три. В какво се съсредоточихме, къде са нашите каузи, част от нашите партньори са и тук в залата. Те са в сферата на образованието, на здравеопазването и в сферата на това да търсиш нормали хора, които правят нормални неща. Тази година имаме 25 години от инициативата достойните българи. Три истории, които ме впечатлиха.

Едни ученици от едно смолянско градче, които бяха закупили микробус, за да обикалят из селата и да мерят кръвното на възрастните хора и да ги свързват по телефона с техните лични лекари.
Една възрастна жена, която по едно или друго стечение на съдбата, първо беше починал нейният внук, след това нейният син и тя беше решила да дари техните органи. За ужас на своите съграждани от Велико Търново, за ужас на своите близки, тя ги беше убедила това да се случи. Тя беше много горда, че е направила нещо, което всички други българи трябва да правят.
Един учител, някъде от Родопите, който беше направил това, което всеки един учител трябва да прави – да води своите ученици на различни места и да им разказва историята на България.

Това са истории, които няма нужда да разказваш надълго, а просто да покажеш тези хора и да видиш, че те имат нормалност.

Втората ни инициатива беше свързана с лекарите – „Лекарите, на които вярваме“. 700 български лекари, които са останали в България. Дори онзи ден се обадиха студенти, които искаха да обяснят и им дадохме платформа – и в сайта и на хартия, защо искат да останат в България и какво трябва да направи държавата, за да останат те в България. Уникално е това, когато хората посочват, че ценят някого. Това е изключително рядко нещо. Затова ние показваме кого ценим и кого трябва да ценим.

Третата ни посока е образованието. Виждам тук зам. Министъра на образованието. Преди много много години бяхме привикани на пожар, за да създадем рейтинга на университетите в България. Някаква фондация се беше провалила. След което един от умните министри на образованието – Даниел Вълчев, направи този рейтинг държавен и ние само подкрепяме и правим различни дебати на темата образование.

Не сте прави, когато казвате, че голям процент от учениците заминават веднага и искат да учат в чужбина. напускат държавата, след като завършат. Миналата година между 17 и 18% от завършващите абитуриенти са решили да останат в българските университети. Все си мисля, че имаме някаква, много мъничка роля в това.

Давам на Иван и Андрей едно предложение, една моя много голяма мечта. Много искам в няколко български града, сред учениците там да направим една анкета – какво искат да правят след 5, 10, 15 години. В същото време да направим едно проучване сред работодателите, местната власт, образователния инспекторат, лекарския съюз – какво ще се случи след 5, 10, 15 години в един град. Например в Бургас – какво ще се строи, ако ще се разширява шоколадовата фабрика ще ни трябват еди колко си инженери, ако ще правим нова болница ще ни трябват лекари. Тоест ние да отидем при тези момичета и момчета, които се чудят как да избягат от Бургас и да ги убедим да се върнат. Като им кажем, че след 10 години в Бургас ще има нужда от 200 лекари, 200 учители, от 50 инженери, за има защо да се върнат.

Преди известно време изпратих книгата на Николай Василев на един 24-годишен младеж, който от 7-годишен учи и живее в чужбина, заедно с родителите си. Върна се преди месец, заради един семеен проект. Той ми сподели, че преди да прочете книгата е бил съгласен с общото мнение, че най-големият проблем на България е корупцията, а основната цел на елита е да влезе в нея. След като е прочел книгата на Ники Василев, той е решил, че има как хората да се върнат в България. И преминавайки той самият през държавни институции, разрешения за строеж и каза следното нещо: Всъщност, аз реших, че след като завършим този проект, уговорих го с мама и татко, един малък процент от нашата печалба ще отиде за построяването на две детски градини в София. Защото това е най-важното нещо в момента. Така че аз му обещах да го запозная с Ники Василев и той трябва да знае, че е убедил един човек да се върне в България и има за какво да се върне.

Венелина Гочева, главен редактор на в. "24 часа"Аз искам да ви говоря за нормалността с два примера – единият е личен, а другият е свързан с един от участниците в събитието на BWY в Мюнхен.Аз много рядко се появявам в телевизии и приемам покани. Но преди или след поредните избори се появих в една телевизия, дебатирайки с водещия този наш живот как да бъде нормален, както ние го искаме и си го представяме. И след това предаване ми се обадиха и ми писаха около 100-тина души. Това, което ме впечатли е, че 1/3 от тях ми писаха, че са впечатлени, че говоря нормално. И аз се запитах кога в България е станало интересно да се говори нормално. И очевидно това беше за мен едно от нещата, върху които се замислих. Защо медиите, които аз ръководя от толкова години имат този успех – защото ние се опитваме да правим някаква нормалност.Един от вашите участници в събитието ви в Мюнхен, връщайки се ми каза, че много хора искат да се върнат в България. И то, не само заради заплатата, а за да живеят нормално – да имат нормална детска градина, нормално училище, да има нормални медии.Готвейки се за това ваше събитие, моите колеги ми написаха, че за 32 години сме направили над 220 различни инициативи, няма да ги изреждам, ще кажа само три. В какво се съсредоточихме, къде са нашите каузи, част от нашите партньори са и тук в залата. Те са в сферата на образованието, на здравеопазването и в сферата на това да търсиш нормали хора, които правят нормални неща. Тази година имаме 25 години от инициативата достойните българи. Три истории, които ме впечатлиха.Едни ученици от едно смолянско градче, които бяха закупили микробус, за да обикалят из селата и да мерят кръвното на възрастните хора и да ги свързват по телефона с техните лични лекари.Една възрастна жена, която по едно или друго стечение на съдбата, първо беше починал нейният внук, след това нейният син и тя беше решила да дари техните органи. За ужас на своите съграждани от Велико Търново, за ужас на своите близки, тя ги беше убедила това да се случи. Тя беше много горда, че е направила нещо, което всички други българи трябва да правят.Един учител, някъде от Родопите, който беше направил това, което всеки един учител трябва да прави – да води своите ученици на различни места и да им разказва историята на България.Това са истории, които няма нужда да разказваш надълго, а просто да покажеш тези хора и да видиш, че те имат нормалност.Втората ни инициатива беше свързана с лекарите – „Лекарите, на които вярваме“. 700 български лекари, които са останали в България. Дори онзи ден се обадиха студенти, които искаха да обяснят и им дадохме платформа – и в сайта и на хартия, защо искат да останат в България и какво трябва да направи държавата, за да останат те в България. Уникално е това, когато хората посочват, че ценят някого. Това е изключително рядко нещо. Затова ние показваме кого ценим и кого трябва да ценим.Третата ни посока е образованието. Виждам тук зам. Министъра на образованието. Преди много много години бяхме привикани на пожар, за да създадем рейтинга на университетите в България. Някаква фондация се беше провалила. След което един от умните министри на образованието – Даниел Вълчев, направи този рейтинг държавен и ние само подкрепяме и правим различни дебати на темата образование.Не сте прави, когато казвате, че голям процент от учениците заминават веднага и искат да учат в чужбина. напускат държавата, след като завършат. Миналата година между 17 и 18% от завършващите абитуриенти са решили да останат в българските университети. Все си мисля, че имаме някаква, много мъничка роля в това.Давам на Иван и Андрей едно предложение, една моя много голяма мечта. Много искам в няколко български града, сред учениците там да направим една анкета – какво искат да правят след 5, 10, 15 години. В същото време да направим едно проучване сред работодателите, местната власт, образователния инспекторат, лекарския съюз – какво ще се случи след 5, 10, 15 години в един град. Например в Бургас – какво ще се строи, ако ще се разширява шоколадовата фабрика ще ни трябват еди колко си инженери, ако ще правим нова болница ще ни трябват лекари. Тоест ние да отидем при тези момичета и момчета, които се чудят как да избягат от Бургас и да ги убедим да се върнат. Като им кажем, че след 10 години в Бургас ще има нужда от 200 лекари, 200 учители, от 50 инженери, за има защо да се върнат.Преди известно време изпратих книгата на Николай Василев на един 24-годишен младеж, който от 7-годишен учи и живее в чужбина, заедно с родителите си. Върна се преди месец, заради един семеен проект. Той ми сподели, че преди да прочете книгата е бил съгласен с общото мнение, че най-големият проблем на България е корупцията, а основната цел на елита е да влезе в нея. След като е прочел книгата на Ники Василев, той е решил, че има как хората да се върнат в България. И преминавайки той самият през държавни институции, разрешения за строеж и каза следното нещо: Всъщност, аз реших, че след като завършим този проект, уговорих го с мама и татко, един малък процент от нашата печалба ще отиде за построяването на две детски градини в София. Защото това е най-важното нещо в момента. Така че аз му обещах да го запозная с Ники Василев и той трябва да знае, че е убедил един човек да се върне в България и има за какво да се върне.