Как го правят по света? – Испания

Животът и привилегиите, които Испания им предлага обаче надделяват и днес Ралица и семейството ѝ живеят в чужбина. Те обичат разходките, спортуват усилено, намират време за пътешествия и срещи с приятели.

Пред Юриета Иванова, Ралица Минева разказа повече за демографската картина в днешна Испания и Испания преди 14 години, когато се ражда синът ѝ – Симон.

Как протече бременността Ви в Испания, каква подкрепа получавахте от специалистите? Скъпо ли е да родиш там?

Беше преди 14 години, но положението оттогава до сега, в това отношение, не е особено различно. Бременността ми протече напълно нормално. Преминах и през безплатен, организиран от кметството, курс за бременни. Той имаше важна роля за емоционалното и физическо ми състояние.

Родих с епидурална анестезия. Този тип раждане е практика от дълго време тук и специалистите са напълно подготвени за процедурата. Може би това е и причината 80% от бъдещите майки да се възползват от тази услуга, която разбира се не се заплаща.

Раждането в Испания е напълно безплатно. По време на престоя си в болницата, както и за първия месец от появата на детето, родилката получава всички необходими консумативи – за нея и бебето като подарък.

Отношението и вниманието от лекарите и помощния персонал е на много високо ниво.

Любопитно е, че бъдещата майка има право да избере кой да ѝ бъде подкрепа и свидетел в този важен момент по време на раждането. Като това в повечето случаи е бащата на детето, но може и да бъде майка или сестра.

Как стимулира раждаемостта държавата и отпускат ли се помощи за раждане в Испания?

Като стимул, преди 14 години, от държавата получих еднократна помощ от 2 500 евро. Трябваше да отговарям на определени условия като разрешение за пребиваване и разрешение за работа, договор за работа и престой в държавата последните 3 години. Тези условия не са променени.

Помощи, тип „детски надбавки“, както в България, в Испания не съществуваха до преди няколко години. В момента има подобен стимул, който не се нарича „детска надбавка“, а „помощ“. Майката получава 120 евро/месец до навършване на 3-годишна възраст на детето. Или общо 4 320 евро за целия период. При близнаци помощта се умножава по 2, при тризнаци по 3 и т.н. Това важи също и при осиновяване на деца.

А майчинството? Колко време продължава то и имат ли право испанските майки на него?

Майчинството в Испания е 4 месеца, след което майката се връща на работа.

Бащинството преди 14 години беше 2 седмици. Днес е увеличено на 20 седмици, които могат да се ползват след самото раждане или след изтичането на майчинство на майката. По този начин бащата може да поеме грижата за детето в следващите 4 месеца.

След като приключи майчинството, майката се връща на пазара на труда. Настроени ли са работодателите в Испания за тази промяна в живота на жените?

Законите за защита на работник, минал през раждане на дете, са строго определени и в защита на правата на работника.

След като се върне отново на трудовия пазар, майката има право да избере да работи по-малко часове до навършване на 12 години на детето. Ако работното ѝ място изисква труд през почивните дни, тя има право да работи само в делничните, освен намаленото работно време.

Мама е на работа, а детето на градина - как се случва кандидатстването и класирането при децата?

След 4-месечното месечното майчинство или още четири - след бащинство, ако се редуват, детето трябва да бъде гледано от баба и дядо, детегледачка или да постъпи в ясла.

Подчертавам, че вариантът баба и дядо да се грижат за детето тук е по-скоро рядкост. Майката може да напусне работа и да гледа детето си до 3-годишна възраст (както постъпих аз). Тъй като всички ясли за деца до 3 години тук са частни. Държавните (безплатни) градини са от 3 до 5 години като не са задължителни, за тях приемът е лесен и има места за всички.

След детската градина следва кандидатстването за училище, а след това и университет. Как преминават тези процеси в Испания?

Задължителното училищно обучение започва от 6-годишна възраст като е разделено на няколко етапа.

Първите 6 години се водят като начално училище (primaria), следващите 4 са институт (eso) и последните две са подготовка за университет (bachillerato). Последните могат да се пропуснат и ученикът да кандидатства директно за полувише образование.

Учебните часове за учениците до 6. клас продължават от 9:15 часа до 14:15 часа. Това затруднява много работещите родители. Налага се помощ от баба и дядо, ако има такива, или от детегледачка, която да води и взима децата и да се грижи за тях до връщането на единия родител от работа. След 6. клас вече е позволено детето да ходи и да се прибира само.

Добре е да спомена, че докато настъпи този момент, ученикът може да посещава стол и извънкласни занимания, които се плащат от родителите. Столът е около 130 евро/месец, а голяма част от таксите за заниманията се поемат от кметството и родителите плащат едва около 30 евро/месец за тях, защото за тях се наемат преподаватели извън училището. Единствено библиотеката е безплатна, защото разходите за нея поемат учители, които работят в училището.

Столът, извънкласните дейности и библиотеката улесняват родителите, защото започват веднага след часовете и приключват около 17 часа. Така вместо в 14:15 часа, учениците излизат от училище по-късно и родителите могат да приберат спокойно децата си без да се възползват от чужда помощ.

По отношение на учебниците - допреди няколко години бяха платени и отговорност на родителите, но сега има програма, по която учениците връщат старите (от предходната година) и получават безплатни за настоящата година.

Висшите училище са частни и държавни. Като в държавните се постъпва със стипендия за висок успех, а таксите за частните университети е от 1000 до 10 000 евро/годишно, в зависимост от местоположението и престижа на висшето училище и избраната специалност.

От гледна точка на здравеопазването - имат ли право децата на безплатен достъп до лечение и лекарства?

Здравеопазването в Испания е напълно безплатно. Лекарствата по рецепта са с 80% намаление, а за пенсионери намалението е 90 %. До скоро денталните услуги не се покриваха от здравната каса, но сега за деца до 14 години има определени безплатни услуги.

По отношение на ваксините, в Испания не са задължителни и липсата им не е пречка за постъпване в образователна институция.

Какви мерки предприемат испанците за стимулирането на демографските процеси?

Мерките, които испанското правителство предприема по отношение на демографията, са много и нарастват ежегодно. Освен че раждането, образованието и достъпът до медицински грижи е безплатен, мерките им са насочени към многодетните семейства, които получават ежемесечни помощи от различно естество – хранителни помощи, помощи за отопление, за обучение.

По отношение на задържането на потенциала на младите хора в страната, се отпускат финансови стимули за закупуване на първо жилище за млади семейства (до 26 години преди, сега до 37 години). Държавата поема еднократно 20% от стойността на имота - между 10 000 и 13 000 евро.

Облекченията за градския транспорт също не са за пренебрегване – тук картата за за деца е на стойност 8 евро/месец, а за пенсионери е безплатна. След пандемията за всички работещи се стойността ѝ се намали с 70%.

Макар че живеете в Испания, често се прибирате в България със семейството си. Виждате ли бъдещето си в родината?

Със семейството ми се прибираме всяко лято в България. Синът ни прекарва лятната ваканция у дома и винаги с нетърпение чака да се види с роднини и приятели. Запознат е с българската история и с обичаите. Независимо от местоживеенетои ни, говори перфектно майчиния си език - български.

Разбира се, че не изключваме възможността за бъдеще в България, но това ще го покаже времето. Желанието го има.

Какво според Вас трябва да се промени в България, за да може българите, живеещи зад граница, да се приберат обратно тук?

Много има какво да учи все още България от останалите европейски държави като здравно осигуряване, пътно устройство, законодателна система, правителствена власт и други.

Всяка държава носи своите плюсове и минуси, но ние се научаваме да живееме с тях.

Ралица Минева е българка, която живее и работи в Испания от 2002 г. За 22 години, заедно с мъжа до себе си, два пъти правят опит за постоянно завръщане в България. За първи път през 2008, преди да станат родители, и през 2014, когато вече имат дете. Животът и привилегиите, които Испания им предлага обаче надделяват и днес Ралица и семейството ѝ живеят в чужбина. Те обичат разходките, спортуват усилено, намират време за пътешествия и срещи с приятели.Пред Юриета Иванова, Ралица Минева разказа повече за демографската картина в днешна Испания и Испания преди 14 години, когато се ражда синът ѝ – Симон. Как протече бременността Ви в Испания, каква подкрепа получавахте от специалистите? Скъпо ли е да родиш там?Беше преди 14 години, но положението оттогава до сега, в това отношение, не е особено различно. Бременността ми протече напълно нормално. Преминах и през безплатен, организиран от кметството, курс за бременни. Той имаше важна роля за емоционалното и физическо ми състояние. Родих с епидурална анестезия. Този тип раждане е практика от дълго време тук и специалистите са напълно подготвени за процедурата. Може би това е и причината 80% от бъдещите майки да се възползват от тази услуга, която разбира се не се заплаща. Раждането в Испания е напълно безплатно. По време на престоя си в болницата, както и за първия месец от появата на детето, родилката получава всички необходими консумативи – за нея и бебето като подарък.Отношението и вниманието от лекарите и помощния персонал е на много високо ниво.Любопитно е, че бъдещата майка има право да избере кой да ѝ бъде подкрепа и свидетел в този важен момент по време на раждането. Като това в повечето случаи е бащата на детето, но може и да бъде майка или сестра.Как стимулира раждаемостта държавата и отпускат ли се помощи за раждане в Испания?Като стимул, преди 14 години, от държавата получих еднократна помощ от 2 500 евро. Трябваше да отговарям на определени условия като разрешение за пребиваване и разрешение за работа, договор за работа и престой в държавата последните 3 години. Тези условия не са променени. Помощи, тип „детски надбавки“, както в България, в Испания не съществуваха до преди няколко години. В момента има подобен стимул, който не се нарича „детска надбавка“, а „помощ“. Майката получава 120 евро/месец до навършване на 3-годишна възраст на детето. Или общо 4 320 евро за целия период. При близнаци помощта се умножава по 2, при тризнаци по 3 и т.н. Това важи също и при осиновяване на деца.А майчинството? Колко време продължава то и имат ли право испанските майки на него?Майчинството в Испания е 4 месеца, след което майката се връща на работа. Бащинството преди 14 години беше 2 седмици. Днес е увеличено на 20 седмици, които могат да се ползват след самото раждане или след изтичането на майчинство на майката. По този начин бащата може да поеме грижата за детето в следващите 4 месеца. След като приключи майчинството, майката се връща на пазара на труда. Настроени ли са работодателите в Испания за тази промяна в живота на жените?Законите за защита на работник, минал през раждане на дете, са строго определени и в защита на правата на работника. След като се върне отново на трудовия пазар, майката има право да избере да работи по-малко часове до навършване на 12 години на детето. Ако работното ѝ място изисква труд през почивните дни, тя има право да работи само в делничните, освен намаленото работно време. Мама е на работа, а детето на градина - как се случва кандидатстването и класирането при децата?След 4-месечното месечното майчинство или още четири - след бащинство, ако се редуват, детето трябва да бъде гледано от баба и дядо, детегледачка или да постъпи в ясла.Подчертавам, че вариантът баба и дядо да се грижат за детето тук е по-скоро рядкост. Майката може да напусне работа и да гледа детето си до 3-годишна възраст (както постъпих аз). Тъй като всички ясли за деца до 3 години тук са частни. Държавните (безплатни) градини са от 3 до 5 години като не са задължителни, за тях приемът е лесен и има места за всички.След детската градина следва кандидатстването за училище, а след това и университет. Как преминават тези процеси в Испания?Задължителното училищно обучение започва от 6-годишна възраст като е разделено на няколко етапа. Първите 6 години се водят като начално училище (primaria), следващите 4 са институт (eso) и последните две са подготовка за университет (bachillerato). Последните могат да се пропуснат и ученикът да кандидатства директно за полувише образование. Учебните часове за учениците до 6. клас продължават от 9:15 часа до 14:15 часа. Това затруднява много работещите родители. Налага се помощ от баба и дядо, ако има такива, или от детегледачка, която да води и взима децата и да се грижи за тях до връщането на единия родител от работа. След 6. клас вече е позволено детето да ходи и да се прибира само. Добре е да спомена, че докато настъпи този момент, ученикът може да посещава стол и извънкласни занимания, които се плащат от родителите. Столът е около 130 евро/месец, а голяма част от таксите за заниманията се поемат от кметството и родителите плащат едва около 30 евро/месец за тях, защото за тях се наемат преподаватели извън училището. Единствено библиотеката е безплатна, защото разходите за нея поемат учители, които работят в училището.Столът, извънкласните дейности и библиотеката улесняват родителите, защото започват веднага след часовете и приключват около 17 часа. Така вместо в 14:15 часа, учениците излизат от училище по-късно и родителите могат да приберат спокойно децата си без да се възползват от чужда помощ.По отношение на учебниците - допреди няколко години бяха платени и отговорност на родителите, но сега има програма, по която учениците връщат старите (от предходната година) и получават безплатни за настоящата година. Висшите училище са частни и държавни. Като в държавните се постъпва със стипендия за висок успех, а таксите за частните университети е от 1000 до 10 000 евро/годишно, в зависимост от местоположението и престижа на висшето училище и избраната специалност.От гледна точка на здравеопазването - имат ли право децата на безплатен достъп до лечение и лекарства?Здравеопазването в Испания е напълно безплатно. Лекарствата по рецепта са с 80% намаление, а за пенсионери намалението е 90 %. До скоро денталните услуги не се покриваха от здравната каса, но сега за деца до 14 години има определени безплатни услуги.По отношение на ваксините, в Испания не са задължителни и липсата им не е пречка за постъпване в образователна институция. Какви мерки предприемат испанците за стимулирането на демографските процеси?Мерките, които испанското правителство предприема по отношение на демографията, са много и нарастват ежегодно. Освен че раждането, образованието и достъпът до медицински грижи е безплатен, мерките им са насочени към многодетните семейства, които получават ежемесечни помощи от различно естество – хранителни помощи, помощи за отопление, за обучение. По отношение на задържането на потенциала на младите хора в страната, се отпускат финансови стимули за закупуване на първо жилище за млади семейства (до 26 години преди, сега до 37 години). Държавата поема еднократно 20% от стойността на имота - между 10 000 и 13 000 евро.Облекченията за градския транспорт също не са за пренебрегване – тук картата за за деца е на стойност 8 евро/месец, а за пенсионери е безплатна. След пандемията за всички работещи се стойността ѝ се намали с 70%.Макар че живеете в Испания, често се прибирате в България със семейството си. Виждате ли бъдещето си в родината?Със семейството ми се прибираме всяко лято в България. Синът ни прекарва лятната ваканция у дома и винаги с нетърпение чака да се види с роднини и приятели. Запознат е с българската история и с обичаите. Независимо от местоживеенетои ни, говори перфектно майчиния си език - български.Разбира се, че не изключваме възможността за бъдеще в България, но това ще го покаже времето. Желанието го има.Какво според Вас трябва да се промени в България, за да може българите, живеещи зад граница, да се приберат обратно тук?Много има какво да учи все още България от останалите европейски държави като здравно осигуряване, пътно устройство, законодателна система, правителствена власт и други.Всяка държава носи своите плюсове и минуси, но ние се научаваме да живееме с тях.